14 февруари, ммм сърчица и аромат на рози и шоколад се носят из въздуха и ако любовта можеше да се измери с някакъв термометър, например, сигурно сега щеше да е към 90-тина градуса, евентуално. Тази година си записах на календара в орган...

Следящите този блог вероятно са забелязали, че в последно време се позагубих... Какво да се прави, този луд, луд живот :)
Сега обаче пак съм на линия и съм ви приготвил голяма изненада. Да изненада. Тя ще е по скоро за онези който не вярв...

След историята с изчезването си мислех, че Web-чето ще си постой на седалищните части известно време (даже доста дълго време). И понеже и преди съм бил свидетел на Web-овските депресии, наложително беше да го поразмърдвам насам натам от ...

Четири следобед, адска жега, даже мухите вече ги мързи да летят и са се проснали на бюрото ми прибягвайки от време на време насам натам в опит да избегнат дланта ми. Топло е и ме мързи, толкова ме мързи, че чак ме мързи да ми е топло, ди...

Обещах предния път, отново да уловя Web-чето за да разкаже за пустия му залез и плаж и го направих. Няма да ви занимавам с предисторията за хващането на тясно, дюдюканията и подканите да заговори, само ще кажа, че уловът както винаги сам...

Мина доста време, откакто не бях виждал Web-чето, за да съм пo-точен от онази история с цветята. Даа 112 дни по късно, божее как лети времето. Не, че нещо, просто ме нямаше и сега, когато се върнах ме сърбят ушите за да чуя и ръцете за д...

Идва пролета, цъфтят дървета птички и пчелички хвъркат, въобще идилия. Хората ги удря хормона, мечките се пробуждат от зимен сън, а нашето web-ско мече някаде се е покрило и не може да бъде издирено.
Поне така си мислех до днес, когато г...

Беше 14 ммм празника на влюбените, както стана модерно у нас или по нашемо трифон зарезан. Понеже беше вече края на деня и нямаше как да ся появя с зачервени бузи и бутилка вино при жената, нещо което беше равносилно на смъртна присъда, ...

Беше тъмно, не само навън, беше тъмно и в душата на Web-чето. Дъждът яростно блъскаше по стъклата и се чуваше как вятърът брули голите клони на дърветата. Web-чето седеше и четеше някакъв разказ, по скоро седеше и мислеше, защото само ме...

От доста време насам не бях виждал и чувал Web-чето (може би сте се досетили, все пак нито един нов пост!), но днес имах честта да го видя, или по скоро да бъда прегазен от него. Така се бе забързало милото, че дори и след като се блъсна...

Свършва за тия дето са я имали, помисли си Web-чето. А тия дето сме я намали какво? Е - казвам аз, - какво от това бе Web-чо и твоя ред ще дойде някой ден!
Ще дойде, като стана на 68 с голямо шкембе грозна жена и невъзпитани деца дето ще...

Денят беше горещ, часът беше около 12 и 30 Web-чето поотвори едното си око и изпъшка лекичко, след това започна ритуала по ставане. Тъй като днес беше почивен ден той продължаваше по дълго от стандартното, след приключването му Web-чето...